Спезано Албанезе: комуналния опит на Базовата общинска федерация

Спезано Албанезе (Spezzano Albanese) не е голям град, но сравнен с другите градове от Калабре (Calabre), не е и чак толкова малък: наброява 10 000 жители. Намира се в предимно земеделски район. Тези които притежават няколко парцела земя могат трудно да живеят с труда си произвеждайки цитруси, праскови и маслини. За сметка на това, тези които нямат нищо, живеят най вече от работа на черно за големи поземлени собственици или в малки структури за трансформация и комерсиализация на земеделската продукция. Има също работа на черно в строителството. Третичния сектор (тази част от работното население, което работи като чиновници, прислуга и пр. – бел .nр.) в Спезано, бидейки център около който гравитират други Калаброви селища, е доста развит, но няма индустрия и безработицата е висока.

Раждане на БОФ в Спезано Албанезе. Базовата общинска федерация (БОФ) е резултантата на анархисткото присъствие, дълбоко вкоренено на територията от началото на 70-те години. По това време, администрацията на Спезано Албанезе беше в ръцете на комунистите и не отстъпваше по нищо на практиките на християн-демократите в областта на корупцията, кражбата и клиентализма. Що се отнася до репресиите, тя прилагаше логиката на страните от “реалния социализъм” (кметът забраняваше политическите манифестации на централния площад и даваше кметските зали само на Комунистическата Партия).

Анархистката група, която се беше образувала наскоро, се противопостави с твърдост на тази политика, докато другите партии от малцинството на съвета (Християн-демократи, Италианска социалистическа партия и Италианско социално движение), поставени в положение, което им даваше предимства, се занимаваха единствено със защитата на техния собствен бутик.

По това време анархистите започнаха да благоприятстват създаването на базови структури, съставени от студенти, работници и безработни, които се интересуваха особено от въпросите на здравето, околната среда и урбанизма.

През втората половина на 70-те години, в средата на италианското анархистко движение се раждаше предложението за реконструкция на Италианския синдикален съюз (ИСС). На конгреса в Генуа, през 1978 г., организиран с тази цел, се противопоставиха две позиции, които доведоха до съставянето на ИСС и това на Комитетите за пряко действие (КПД).

В Спезано, през 1979, базовите структури се регистрират в организация с името Районен синдикален съюз (РСС), която не членува нито към ИСС нито към КПД. Поради своята работа на контра-информация по отношение на решенията му, организацията влиза много бързо в конфликт с кметството. Например, анархистите от РСС не чакаха фарса на “революцията на чистите ръце” за да изнесат доказателства за корупцията и скандалите на администрацията. Те изнасяха кметските решения на обществения площад, правеха изложби и митинги, за да изобличат кметското управление.

Пример за някои борби водени от РСС.

• вдовиците и сираците да получат помощите, които им бяха дължани, но които бяха отклонени от кметството.
• изобличаване на факта, че кметът получаваше възнаграждения, които биха изисквали дарбата да си вездесъщ (в един и същ ден, в един и същ час и на различни места, той се водеше че присъства на едно събрание като кмет и на друго като президент на USL).
• изобличаване на продажбата на терени, определени от ПИЗ (план за използване на земите) като зелени площи, на частници.
• борба на квартала Сан Лоренцо срещу построяването на сграда, която блокираше изхода на два пътя за квартала.
• изобличаване на построяването на апартаменти, също върху терени предвидени за зелени площи, от които два бяха запазени за кмета и един от помощниците му.
• за предоставяне на жилища с умерен наем на хора със скромни доходи.
• за свободата да мислиш и да се изразяваш и за възстановяване на социалното пространство.

За да подтиска подобни инициативи, да накара анархистите да си мълчат и да се раздели либертарното анархистко движение, кметът използва различни форми на репресия, шантаж, клиентализъм, жалби за злоупотреба при заемане на обществения площад и залата на кметския съвет.

През 1992, следва истинско политическо земетресение. Общинската администрация (ИКП) е обезглавена от магистратурата за наемане по нелегален начин на един работник в училището. За общественото мнение тази ситуация става символ на правотата на всички мобилизации провеждани от анархистите до момента.

Поради репресиите, които понасяше, РСС беше изчезнал, но анархистка организация продължаваше да съществува. След един широко посетен анархистки митинг, в града се роди силна необходимост от построяването на алтернатива на скандалното управление на тези, които упражняваха властта вече 20 години. Тогава бе предложено на анархистите да създадат алтернативна листа. Пред лицето на тази нова ситуация, тези които бяха провели многобройни кампании за въздържане от гласуване, не искаха да предложат единствено идеологическо въздържателство. Ето тогава, след редица дискусии, се роди идеята за Базовата общинска федерация (БОФ).

И докато политическите партии подготвяха своите листи с цел да съберат гласовете на населението, анархистите започнаха да обясняват още веднъж, защо не искат да се кандидатират и предложиха базова комунална структура – алтернатива, както на общинската администрация за разрешаването на проблемите на града, така и на институционалния синдикализъм за защита и прокарването на интересите на работниците, безработните, студентите и пенсионерите. В крайна сметка те предложиха самоуправленска структура за контра-власт на всички, които искаха да се съберат, да дискутират и да намерят алтернативни решения на социалните проблеми с помощта на базова и либертарна методология.

По време на изборната кампания, те направиха предложението да се създаде комитет за разработване на базова общинска федерация. На общото събрание, започна привличането на членове на БОФ, не само сред анархистите и техните симпатизанти, но също и сред хора, които дори да не отхвърляха изборите, но бяха съгласни с предложението за създаване на БОФ, защото не искаха да дават карт бланш на кандидатите и чувстваха необходимостта да се самоорганизират, за да ги контролират.

Така се роди БОФ. Тя се обособи като контра-власт, самоуправна алтернатива, кълн на едно самоуправление, алтернатива на институционалното и вертикално управление на територията и социалната сфера.

Каква е структурата на БОФ и кои са нейните членове? Присъединяването към БОФ не става на базата на специфична идеология, раса, пол, религия и философско виждане, а като работник, безработен, студент, пенсионер или жител. Единственото изискване е приемането на либертарните методи и на самоуправленската практика. БОФ не е организация свързана с партия. В изборните кампании тя не взима ничия страна и не предоставя листа. Членовете й, имащи публични или управленчески функции в други организации, или кандидатирали се на изборите, не могат да заемат изпълнителни места в БОФ.

По настоящем работниците членуващи в БОФ идват главно от образованието, администрацията, земеделието, строителството, фирми за почистване, от информатиката. Сред членовете си тя наброява и известен брой пенсионери.

БОФ е разделена на професионални съюзи, които действат в работническата сфера и на граждански съюзи, работищи върху териториални проблематики като урбанизъм, околна среда, услуги и т.н. Всички тези проблематики, съюзите от БОФ дискутират на открити събрания, които водят до предложения, с които трябва да се съобразяват, волю-неволю, избраниците.

Бидейки самоуправленска структура, БОФ няма ръководни органи. Решенията се вземат по независим начин на събранията на всеки от съюзите. Веднъж в годината се състои общо събрание на членовете на БОФ. То дискутира и координира вече взетите решения в професионалните и в гражданските съюзи. То избира изпълнителен комитет, който има за задача да координира и изпълнява решенията взети на събранията. Решенията се вземат с мнозинство. Малцинството може да не изпълнява решенията и да изразява несъгласието си, дори чрез публични инициативи. За сметка на това, то не може да попречи на изпълнението на решенията взети от мнозинството. Разликата между БОФ и институционалните масови организации е, че докато вторите прехвърлят на йерархичните институции политическото управление на социалната сфера ограничавайки се с борбата за защита на професионалните интереси и искания, то първата отказва да прехвърля на други управлението на социалната сфера. Тя води борба за защита на професионалните интереси и искания, но също така прилага в действие самоуправленски експерименти за да достигне до една социална, комунална, федералистка и либертарна алтернатива.

Как БОФ действа в социалната сфера: няколко примера за териториална намеса .

• В бластта на работата и услугите. БОФ никога не е била от тези, които защитават сляпо социалните служби на Държавата, при все че не защитава също така и нео-либералната система. Тя знае, че двете системи са носителки на клиентализма, корупцията, изгодата и експлоатацията. БОФ поддържа и практикува самоуправленската алтернатива. На капиталистическата или държавна организация на труда, тя противопоставя кооперативната. Тя не се позовава на тази кооперативна система, която се разви в капиталистическото общество, система съдържаща огромни структури и базирана върху изгодата и експлоатацията. Напротив, тя се позовава на оригиналната концепция на кооперативното движение основан върху солидарността, взаимопомощта и равенството.
• Кооперативът “Аркобалено”. Когато кметството направи публично намерението си да приватизира службата за събиране на отпадъците и да уволни персонала, БОФ се противопостави на проекта и създаде, заедно с персонала, койно беше пред уволнение, един кооператив за производство и услуги – кооперативът Аркобалено, към който се присъединиха и други, тогава безработни, младежи. Днес дейностите на кооператива са от боядисването до чистенето, минавайки през различни услуги.
• Комунална такса. Преди обсъждането на общинския бюджет, БОФ свиква отворени събрания, на които се дискутират важността на данъците и тяхното използване. Целта е да бъдат направени контрапредложения на кметските. Някои от тези събрания обявиха кметските решения за нелегитимни.
• Околията. Други инициативи на БОФ се състояха в организирането на събрания за обсъждане на предложенията върху управлението на услугите, производството и околната среда в рамките на околията, на които присъстваха кметовете на различните общини.
• Против построяването на тунел за отърваване от железопътните вагони от амианта. Битката която най-много сплоти общността на околията беше без съмнение, тази против построяването на един тунел за отърваване от жп вагоните от амианта – вид азбест (наличен във въздуха и водата, причиняващ редица болести, сред които рак на белите дробове, фиброза и др. и забранен от 1997 г. за търговия и употреба в редица западно-европейски държави), вагони които се използват в цяла Южна Италия. Фирмата Ниагра де Капри ди Модена искаше да построи този тунел в гарата на Спезано на няколко километра от топлите минерални бани, посред едно цветущо земеделие от цитруси, праскови и маслини. Призивите към единство и действие подадени от БОФ кулминираха в едно голямо обществено събрание, организирано от гражданския комитет против амианта. Те задължиха кмета на общината на Спезано Албанезе да откаже построяването на тунела. Тази мобилизация, също така, накара фирмата Ниагра да си стегне куфарите. Общността от околията постигна тази победа чрез пряко действие.
• За общинско управление на топлите минерални бани. Топлите минерални бани не са нов проблем за Спезано. На 3 март 1983, кметът, на времето, даде концесията на минералният извор на Спезано. До ден днешен, различните кметски екипи не се интересуваха от баните, които винаги са били управлявани от частници, по-заинтересувани да съберат публични финансирания, отколкото да развият това богатство. Няколко пъти се прояви недоволството на населението спрямо това положение, стимулирано най-често от анархисткото участие. Но компромиси между кметството и следващите един след друг управници на минералните бани винаги позволяваха да се потули това недоволство. В последно време, БОФ отново постави проблема с публични манифестации, изложби, митинги и събрания, където бе предложено минаването на баните в общински ръце и тяхното колективно управление от различните общини на околията. Днес още се поддържа един важен дебат и фалитът на фирмата стопанка му дава голяма актуалност.

Може ли този опит да бъде приложен в по-голям град? В един малък град е без съмнение много по лесно да имаш пълно виждане върху проблемите, с които се сблъсква общността. Достатъчно е една инициатива да тръгне от малка група, за да достигне цялото население. В големия град положението е различно. Първо, за една малка група е трудно да има ясно, подробно и цялостно виждане върху цялата социална проблематика, а що се отнася до достигане до цялото население, то това е още по-сложно. Но ако една група или още по-добре, няколко групи започнат да се намесват в проблематиките по квартали, те биха могли със сигурност с течение на времето да достигнат всички жители. В крайна сметка един малък град не съответства ли на един квартал в един голям градски център? Така, започвайки с намесата в определен район, с цел разширяване след това върху другите части, би трябвало да позволи да се постигне същия резултат като този, който успя да постигне общност от 8000 човека. На територията, на нашата околията и на областта, опитът на БОФ поражда в момента голям интерес: в Сан Лоренцо дел Вало (San Lorenzo del Vallo), край близък до Спезано, наскоро бе създадена БОФ. В същото време имаме запитвания и от други групи граждани от областта Козенца (Cosenza), заинтересувани от базовата общинска алтернатива. Опитът на БОФ поражда жив интерес: в различни местности в Италия се състояха срещи върху въпроса за общинализма. Впрочем, присъствието на БОФ на някои национални конгреси посветени на същия въпрос е значително. Осъществени са интервюта с либертарни вестници и списания, както национални, така и международни.

Сила на комунализма в сравнение с други предложения за федерализъм и местно управление. По отношение на различните предложения за федерализъм и местно управление, които се раждат днес на различни места, проблемът за решаване, е без съмнение този, да се разбере кои предлагат реален федерализъм и кои предлагат само децентрализация и тенденция към отделяне на част от територията. Базовия общинализъм, или по-скоро комунализмът е без съмнение най-съответстващото предложение. Комунализмът представлява една истинска самоуправленска алтернатива на властническото обществото. Инициативата тръгва от основата, както на професионално, така и на териториално ниво, с цел построяването на хоризонтално и самоуправленско общество, способно да замести държавническото и вертикално общество с мрежа от свободни комуни, федерирани в солидарна и взаимоспомагателна кооперация. Комунализмът се основава върху либертарна практика свързана с идеята за революционния градуализъм: той не избягва противоречията и конфликтите породени от обществото на властта, напротив, той се вписва в терена на социалната борба за защитата на текущите интереси на експлоатираните класи. В същото време той има за цел да започне да строи тук и сега основите на утрешното свободно общество.

Опити близки до този на Спезано в Италия и другаде: сходства и разлики . Различни и разнообразни опити в самоуправлението съществуват и в Италия, и в други страни. Тези опити не са съвсем аналогични на този на БОФ, но те определено са подобни по някои характеристики.

Присъстващи в икономическото, политическото и социалното поле те представляват един архипелаг, алтернативен на йерархическата организация на властническото общество. Нашият комуналистки опит, за разлика от другите близки опити, към които се отнасяме с критично внимание, не вярва на възможността да се построи самоуправленски общинализъм чрез участие в изборите.

Ние мислим, че комунализмът като революционен проект упражняващ прякото действие за разрешаване на социалните проблеми, не може да бъде замислен като партия или движение, което цели да бъде избрано, за да наложи своята програма. Да се мисли, че комунализмът може да допринесе за изграждането на голямо самоуправленско и федералистко движение участвайки в изборите, е по наше мнение илюзия, даже по-зле, парадокс. Ние сме убедени, че тези практики биха довели съвсем младите комуналистки структури на терена на врага (Държавата), срещу който те са се образували. Влизането в лабиринтите на държавната легалност би довело тези структури до самоубийство. За сметка на това ние не мислим, че комунализмът трябва да използва въздържанието от гласуване на изборите “като принцип”.

Кое е най-полезно за комуналистката практика? Много хора да не отидат да гласуват, както прочее това се случва вече в много западни демокрации, и да се затворят у тях оставяйки пълна възможност на властта да прави каквото си иска, или напротив, много от тези които гласуват, убедени при все това, че не трябва да дават карт бланш, да се присъединят към самоуправленските структури?

Като цяло, ние сме убедени, че комуналистката дейност трябва да се държи на разстояние от избирателните и въздържателските логики, а не от дебатите, които разпалват комуната. Всъщност, само чрез собствената си социална дейност върху колективните и териториални проблеми, състояща се от предложения и инициативи, истински алтернативи на демагогията на ритуала на делегацията, тя би могла да допринесе по подобаващ начин за изграждането на либертарна федералистка практика. В крайна сметка, според нас, либертарната практика трябва да се откаже наведнъж от хилядолетния революционализъм и от логиките, които могат да доведат до реформизъм. Той трябва да се проектира във всекидневието, за да прекърши властта и експлоатацията чрез постепенното построяване на либертарния федерализъм, тук и сега.