Консервативното гледище за жените твърди, че разделението на труда според пола е “естествено” и, че ролята на жената като съпруга, майка и домакиня е биологически предопределена. Те вярват, че, ако цитираме Фройд, “анатомията е съдба”.
Тук ще разгледам различните традиции в политическата мисъл, критикуващи това гледище за ролята на жената в обществото. Съществуват четири основни теории. Либералния феминизъм, традиционния марксизъм, радикалния и социалистическия феминизъм. Ще ги представя по реда на тяхното възникване, но всички тези теории съществуват и днес в политиката.
Либерален феминизъм. Тази традиция води началото си от либералната философия, която твърди че хората трябва да имат еднакви възможности
Либералният феминизъм ни убеждава, че трябва да променим законодателството, което пречи на жените да имат еднакъв достъп до образование, професионална кариера и управлението на страната, но той се опитва да се бори вътре в самата система и вярва, че ако премахнем тези остарели закони, жените ще станат равни с мъжете.
Кампанията на суфражистките за въвеждане на избирателни права за жените е пример за либерален феминизъм в действие. Съвременните кампании за повече жени в Парламента, повече жени съдии и повече жени шефове са в рамките на същага тази традиция.
Традиционен марксизъм. Следващата теория отправяща критика срещу положението на жените в обществото е марксизма. Тази теория критикува либералите за това, че те не успяват да видят икономическото потискане на жените.
Марксистите твърдят, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство. Те твърдят, че потискането на жените е симптом за по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата система на социална организация, следователно, освобождението на жените може да се постигне само в едно безкласово общество.
Дискриминацията не може да бъде напълно елиминирана при капиталистическата икономика, поради хроничната безработица, а също и това, че ниските заплати са необходими за извличането на големи печалби.
Марксистите твърдят, че жените трябва да станат част от работническата класа и да работят заедно с мъжете за премахване на класовото господство.
Проблема при традиционния марксизъм е, че той не разглежда потискането на жените в частната сфера, например, домакинската работа, отглеждането на децата, домашното насилие.
В държавите, като Русия, Куба и т. нар. Източен блок, в които марксизма беше поставен в действие, ролята на жената, като работна сила се промени, но ролята й в къщи – не. За повечето жени това означава двойно бреме – работата и домакинските задължения.
Радикален феминизъм. Радикалният феминизъм, появил се в края на 60-те и началото на 70-те, е реакция на липсата на анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, а също така и на това, че придобивките постигнати от либералния феминизъм в областта на законите, правото на глас и правото на труд са направили много малко за ликвидиране на потискането на жените.
Радикалните феминистки, твърдят че социалната институция на половете, а не икономическата система е източника на потисничеството спрямо жените. С други думи това е продукт на патриархата, а не на капитализма.
Те твърдят, че трябва да разглеждаме всички социални връзки определящи подчиненото положение на жената, а не да се фокусираме само върху жената като работник. Радикалните феминистки са тези, които вкараха в обръщение фразата “личността е политична” и бяха първите, които обърнаха особено внимание на домашната тирания.
Те вярват, че всички мъже участват и имат изгода от угнетяването на жените и не вярват, че то ще бъде премахнато чрез унищожаване на класовото общество.
Според тях хетеросексуализмът, като културна конструкция и форма на доминация е необходим за поддържане на патриархата. Те защитават лесбианизма, като единствен път за развитие на женската сексуалност без силови отношения.
От политическа гледна точка, това гледище води до сепаратистки позиции, т.е. жените трябва да се борят, отделно от мъжете и против тях за да превъзмогнат потисничеството. Тази философия е ясно изразена при писателки като Андреа Дуоркин и Катрин МакКинън, както и в кампании, като Грийнхам Комън (Greenham Common)
Както можете да си представите, тази философия е предизвикала реакция в много кръгове, но тук ние ще се фокусираме върху проблемите, които тази теория поставя пред анархистите.
Първо, в нея липсва класовия анализ. Радикалните феминистки твърдят, че всички жени са подложени на еднакъв гнет. Въпреки че жени като Маргарет Тачър или Беназир Бхуто потискат други жени, радикалните феминистки твърдят, че това е защото са прегърнали “мъжката стойностна система” и са забравили своите сестри. Според тях, Маргарет Тачър е много по-близка до угнетените жени, отколкото до мъжете от управляващата класа, макар че не го осъзнава.
Второ, в тяхната философия липсва апарат, обясняващ динамиката на социалните промени, и докато историческия материализъм позволява на социалистите да обяснят тези промени, то радикалните феминистки нямат съответна теория.
Трето, тази теория, в края на краищата, ни връща до консервативната идея за биологическия детерминизъм – че има вродени различия между половете. Мъжете се представят, като “естествено” деспотични, а жените – като “естествено” по-добри от тях. Това не предоставя големи надежди за бъдещето на човешкото развитие.
Социалистически феминизъм. Социалистическия феминизъм е опит за разрешаване на тези проблеми посредством брак между най-добрите части от радикалния феминизъм с класовия анализ на потисничеството спрямо жените.
Тази теория твърди, че и двете: класовото общество и институцията на половете трябва да се елиминират за да могат жените да наистина да поемат живота си в свои ръце. Угнетяването е резултат от взаимодействието между патриархата и капитализма.
Те отричат разделението между домашната и професионалната работа и наблягат на ролята, която домакинската работа играе в поддържането на експлоатацията при класовото общество като цяло.
Можете да видите социалистките-феминистки, работещи в профсъюзите или в левите политически партии.
Сполучлив ли е този брак между марксизма и феминизма? Проблемът при него е, че капитализмът е икономическа система, а патриархата – културна. Социалистите вярват, че културната система и нейните проявления, като например, сексизма и расизма произхождат от икономическата система на капитализма. Аз мисля, че е неправилно да се твърди, че капитализма и патриархата вървят непременно ръка за ръка.
Заключение. Разбирането на тези теории във феминизма е важно поради няколко причини.
Първо, то ни помага да разберем тактиките прилагани от различните женски групи. По време на Референдума за абортите, например, имаше групи от всички течения.
Кампанията за отмяна на осмата поправка наблягаща на медиите и лобирането на политиците идваше от либералното крило. Тези, които работеха чрез профсъюзите, клоняха към традиционния марксизъм. Женската коалиция, действаща отделно от мъжете, идваше от радикалната част, а DAIC бяха близо до социалистическия феминизъм.
Второ, разбирането на тези теории ни помага да разпознаваме различните аргументи използвани от феминистките. Също както е необходимо да знаем разликите между различните течения в социализма, познаването на различията във феминизма ни помага да си изясним истинските различия между нашата и тяхната политика.
Трето, разбирането на феминистката теория ще ни помогне при развитието на нашата собствена политика в областта на освобождението на жените. Радикалният феминистки анализ на домашното потисничество е важен принос към целия дебат относно равенството между половете. Анархистичната вяра в личната свобода ни кара да включим като органична част от нашата политика, тази често пренебрегвана област. Като анархисти ние сме против угнетяването на жените вкъщи, на работното място и от Държавата.