Веднъж в Ню-Йорк

В началото на XX век в "жълтия" град неистово се проповядваше равенство на половете и избирателни права за жените и то от такива видни лидери на женското движение, като суфражистката Сюзън Б. Антъни, и социалистката Маргарет Сангър. Безбройните протести, бунтове, скандали и епатажни събрания разтърсиха вековните табута и предразсъдъци. Тук се появи, след емигрирането си от Русия, и една от първите популяризаторки на контрацептивите и свободната любов – анархистката Ема Голдман. Ема имаше огромно идейно влияние върху известния "певец на бохемата и сексуалния епатаж" писателя Хенри Милър. Нейното име се чуваше навред. В Харлем в мъжките клубове пламенни социалистически и феминистки речи произнасяше 16-годишна Елизабет Хърли Флин.

И много скоро момичето беше арестувано за първи път – "за произнасяне на реч без разрешение". Заедно с баща си тя беше вкарана в затвора. Негърката Луси Парсънс, тази неуморна жена се носеше, като ураган, по цяла Америка произнасяйки речи в защита на правата на работничките и пропагандирайки идеите на анархизма. Луси е преследвана, речите й забранявани, била е следена от стотици шпиони. Чикагската полиция арестува Луси Парсънс и двете й деца даже по време на изпълнението на смъртната присъда над нейния съпруг – един от анархистите мъченици от Хаймаркет. Ето как един от полицаите характеризира безстрашната поборница за правата на жените, негрите и работниците: "Тази жена е по-опасна и от хиляди бунтовници". В бурята на класовите и полови битки се раждаше феминисткото движение, раждаше се денят 8 Март и тези не големи възможности, които имат днес жените.

В началото беше демонстрацията. Това става така: на 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън се провежда демонстрация на разгневени жени, основно работнички, с искания за увеличаване на заплатите, подобряване на условията на труд и въвеждене на избирателни права за жените. Две години по-късно, т.е. в 1910 г. на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е предложено денят на жената да се отбелязва като Международен ден за солидарност с трудещите се жени в борбата им за техните права. Сред инициаторите е и Клара Цеткин, лидер на германските леви. В конференцията взимат участие 100 жени от 17 страни. Първият Международен ден на жената се провежда на 19 март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и много други европейски страни – по предложение на немските жени (през 1848 г., на19 март пруския крал обещава да даде на жените право на глас и, разбира се, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат участие в манифестациите. За това събитие пише и Александра Колонтай, която, между другото, е създателка на една от първите книги за Международния ден на жената. Така до началото на Първата световна война в Европа на 8 март се провеждали манифестации и демонстрации на жените. В патриархална Великобритания господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той започва да се отбелязва ежегодно едва след Втората световна война.

До 1916 година в САЩ също не е бил признаван статуса на международен празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е почти забравена. Това е съвсем понятно, та в "любимата" ни "цивилизована" Америка жените получават равно с мъжете право на глас едва в 1920 г., по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 г. по-късно от Виетнам. Това е истината, любители на дисниленда, американската демокрация и дъвката! Официално на държавно ниво 8 Март се отбелязва само в Китай и бившия СССР, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски бунтове, младежкия протест, "властта на цветята" и възраждането на феминисткото движение, с неговия невиждан практически и теоретичен размах и скандалния радикализъм, празникът е възроден. 8 Март се възражда в Европа със своя действителен лозунг – международната борба за права на жените. Този ден вече започва да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 г. е включен в списъка с официално признатите от ООН празници.

Бунтарските 60-70-те г. Допринесоха много за това, феминистките ценности да станат част от общественото съзнание в Европа и да не предизвикват такава негативна реакция както в постсъветска Русия. Но и те са все още далеч от пълната победа. Дори днес, в 90-те години берлинските автономни феминистки казват, че: "За нашите мъже зачекването на женския въпрос е равносилно на това, да вземат в ръка горещ картоф".

А здраво започваше всичко. В Русия празника се раждаше в средите на жените дейци на радикалното социалистическо движение. За пръв път е отбелязан в 1913 г. и внесен от чужбина, от тогава все още меншевичката Александра Колонтай. Тогава е учредено и списанието "Работница", в неговия първи, до съветски вариант. Най-голямото празнуване и демонстрации са се състояли на 8 март 1917 г. (23 февруари – по стар стил!). С масовите демонстрации на гладните и разярени жени започва Февруарската революция (това е факт, признат от историците от цял свят). Да, това е бил истински празник на борбата! През тези дни, известният социолог и обществен деец Питирим Сорокин е записал в своя дневник, че ако бъдещите историци търсят искрата запалила руската революция, те ще я намерят сред тълпите гладуващи жени, които обръщали трамваите и разрушавали лавките по своя път, искайки хляб и сельодка. И едва по-късно те, заедно с работниците и политиците са придобили толкова мощ, че да сринат руското самодържавие.

Кой всъщност, иска ни се да запитаме класиците на марксизма, е "локомотива на революцията" и "двигател на прогреса"? Жените или пролетариата? Необходимо е да признаем, че първите стъпки на революцията в Русия са дали свобода на женското движение,опитали са се да разкрепостят жената в битовата и сексуалната сфера и да я привлекат към общественото управление. Организираните женски отдели са помагали да се решат немалко проблеми на жените, започвайки от неграмотността и свършвайки с детските градини, трудоустройството и повишаване на квалификацията. Жените започнали да стават независими, ставали по-умни, правили кариера, придобивали собствено достойнство. Само че, триумфа на еманципацията бил кратък. Колкото повече ставал ясен държавно-капиталистическия характер на социалните промени в Русия, толкова повече женското движение попадало под прекия диктат на държавната бюрокрация и партийните структури. В 1918 г. Всерусийския конгрес на жените, свикан на 8 Март, бил отменен – "не достигали средства", а и Ленин намекнал на Колонтай, че жените не трябва да се отделят от партийната работа и борба. Женотделите често предизвиквали насмешлива реакция у мъжете съпартийци. Считали са, че те се занимават с глупости, за разлика от "мъжките" отдели, които, разбира се, решавали супер важни задачи (впрочем, и сега се смята така).

През 1930 г., въпросът с женската еманципация вече се е считал окончателно разрешен и неактуален, а основният лозунг за 8 март 1930 г. е бил "За сто процентна колективизация!" Създаденият след войната Комитет на съветските жени, а при Хрушчов женсъвети, нямат никакво отношение към реалните проблеми на съветските жени. Първият решавал въпроси за "международната борба за мир", вторите управлявани от местните парткоми, са играли ролята на идеологически проводник на експлоататорската политика на КПСС. В реалния живот, съответно, празника се преврънал в традиционен ден за шеги по повод на трогателното неумение на мъжете при избора на подаръци за жените. Жените се умилявали от техните неумели старания в приготвянето на празничната маса, а вечер, слагайки ги да спят, сами измивали чиниите. И до ден днешен на Осми март вестниците се пълнят с празни брътвежи, улиците – с подпити граждани, предимно от мъжки пол.

Как е сега? Перестройката окончателно сведе този празник до нулата. Вместо подем на женското движение и въвличане на жените в решаването на проблемите, касаещи техните интереси, тя доведе до това, че "слабия пол" се затваря вкъщи при тенджерите, при децата, при рекламните клипове, и се изтласква от обществения живот. Навсякъде се пропагандира женската професионална, социална и творческа пасивност. Усилва се дискриминацията и експлоатацията. Заплащането на женския труд е несъизмеримо по-ниско от това на мъжкия, осемдесетпроцентната безработица е женско явление. Във всички случаи, празника трябва да се промени – не датата, не името, а съдържанието.

Слава на Алаха, съвременната жена знае повече, от тенджерата и неизпраните пелени! Време е жените сами да изискат своя творчески, обществен и професионален потенциал, време е да се самоорганизират срещу Патриархата, Държавата, Капитала и Църквата. Навярно жените имат и своя собствена алтернатива на цялата тази мерзост. Празничния ден! Всяка година 8 Март трябва да бъде отново Ден за международна борба за Свобода, Равенство, Достоен Живот и за правото сам да си бъдеш господар. Само че, трябва да се внимава да не се допуснат пак същите грешки – да не се тръгне пак след "червени" или "бели" политици стремящи се към властта.

Предстои дълъг път на самоорганизация отдолу, натрупване на опит и революционни действия за унищожаването на системата на патриархалното индустриално капиталистическо общество. Това е толкова по-належащо, след като е известно, че 75% от жените в Русия не могат да се реализират нито в бита, нито в работата, нито в секса, а малтретирането на жените в семейството и насилието над тялото и психиката придобива застрашителен характер. А в света тече процес на повсеместно настъпление на правото на аборт и на правото сам да се разпореждаш със собственото си тяло. По данни съобщени на конференцията на ООН през 1980 г., жените изпълняват от 65 до 75 процента от цялата извършвана в света работа. Обаче им се падат само една десета част от доходите, те притежават едва 1% от собствеността и имат достъп само до 30% от социалното пространство. Значи, за 8 Март мъжете само с букет цветя няма да минат.

Денят на борбата на жените изисква повече – пълно унищожение на Капитализма, Държавата и дискриминацията от всякакъв род във всички сфери на живота. И едва тогава празникът 8 Март може да стане така традиционен и носталгически, както Деня на Победата за старите фронтоваци. А засега – БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА!