На 10.03.1947 се навършват 54 години от смъртта на големия руски педагог, хуманист и анархист Константин Вентцел. Роден е на 24.11.1857 г. в Москва. В периода 1875-76 г. учи в Технологическия институт, а през 1876-77 г. в Петербургския университет. Там той започва да се увлича по произведенията на Жан-Жак Русо, Уилям Годуин, Пиер Прудон, Херцен и др. Голям привърженик е на идеите на Л. Н. Толстой.
Премества се да живее във Воронеж където през 1880 г. участва в революционното народническо движение. През 1885 г. е арестуван и изселен. От 1891 г. работи в Статистическия отдел на Московската градска управа. От 1919 г. Вентцел е преподавател в Института по народно образование
Педагогическите и философските му възгледи са насочени главно в областта на “свободното възпитание”. Заедно с членовете на “Комисията по организация на семейните училища” при Педагогическия факултет на Московския университет (Олга Кайдарова, И. И. Горбунов-Посадов, М. М. Клучковски и др.) създава система от методи и принципи на свободното училище. В периода 1906-1909 г. той се опитва да реализира този свой проект в Москва под името “Дом на свободното дете”. Идеята му за това възпитателно заведение се доближава много до идеята за училището “Кошерът”, реализирана от Себастиян Фор и “Модерното училище” на Франсиско Ферер.
По времето на Февруарската революция от 1917 г. К. Вентцел започва борба за пълна автономия на училищата и отделянето им от държавните структури. Бори се и за провеждането на кардинална реформа в руското образование. Излизат от печат и книгите му, посветени на тази тема: “Как боротся с милитаризмом” (1917 г.), “Современный момент и свободное воспитание” и "Отделение школы от государства и декларация прав ребенка” (1918 г.). Основните му идеи са: пълна свобода на детската личност, ненамеса на държавата и нейните бюрократични структури във възпитанието и образованието на детето, даване на пълно и всестранно образование на децата, като възможност за тяхната интеграция в едно ново свободно и безвластническо общество.
След Октомври 1917 г. борбата му е насочена против опитите да бъде милитаризирано образованието, а също така и против угнетяването на човешката личност. През 1917-22 г. се опитва да разработи проект за “Единно трудово училище на РСФСР”, който не успява да бъде реализиран, тъй като болшевишката власт го обявява за “реакционен” и “вреден за съветското общество”.
Гонен и подлаган непрекъснато на критика Вентцел е принуден да се пенсионира и на 10.03.1947 г. умира в Москва. Философията и учението му за “свободното възпитание” са заклеймени като “вредни”, “реакционни”, “утопични” и “неприложими в новите условия” от новата съветска власт и след време забравени. Въпреки това приносът на Вентцел в образованието е безспорен. Едва след настъпването на промените в Източна Европа педагозите започнаха да си спомнят за неговото учение и на места дори да се опитват да го прилагат на практика.
Основните произведения на Вентцел са: “Основные задачи нравственного воспитания”, издадена през 1896 г. в Москва, “Борьба за свободную школу” (Москва, 1906 г.), “Етика и педагогика творческой личности” в два тома (Москва , 1912 г.), “Теория свободного воспитания и идеальный детский сад” (Москва, 1923 г.) и “Освобождение ребенка” (Москва 1923 г.)
Владимир Пенев