Първо през декември в Сиатъл, после през април в столицата Вашингтон движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация каза истините на властта. Хиляди младежи заявиха, че им е писнало от нахалството на корпорациите, от алчността и безчувственото безразличие към растящата икономическа несправедливост и страдания. Те казаха, че капитализмът и неговите ценности смърдят. Казаха, че не вярват, че икономиката на конкуренцията и алчността са всичко, на което хората са способни. Казаха, че знаят, че хората са способни на равноправно сътрудничество и ще го докажат. Първо, през декември в Сиатъл и после, през април, в столицата Вашингтон, движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация изобличи неолибералните лъжи, оспори традиционните икономически митове, откри истински публичен дебат и промени общественото мнение за корпоративния глобализъм.
Преди Сиатъл спонсорираната от корпорациите глобализация и машинациите на МВФ, Световната банка и Световната търговска организация бяха маловажен въпрос за повечето американци. Онези, които обръщаха някакво внимание, вярваха на единственото, което чуваха: "Глобализацията на корпоративния бизнес под ръководната роля на САЩ е не само неизбежното, но и най-доброто за световната икономика. Радикалната либерализация на международната търговия и инвестиции и приватизацията на обществените служби води до всеобщо нарастване на ефективността, което в крайна сметка ще бъде от полза на всеки." Това беше посланието, проповядвано от четири последователни администрации във Вашингтон, две републикански и две демократически, одобрено от повечето професионални икономисти и подкрепено от традиционните медии. Те също вярваха в лъжата, че всеки, който казва нещо различно, защитава определени нечисти интереси, или е дърдорко. След Сиатъл общественият дебат се промени. Изведнъж стана правомерен въпросът дали спонсорираната от корпорациите глобализация е от полза за глобалното мнозинство или дори за мнозинството от американците. След столицата Вашингтон малцина не разбраха, че сред нас има такива, които са твърдо убедени, че без изобщо да води до нарастване на ефективността и ползата за всички, спонсорираната от корпорациите глобализация всъщност злоупотребява с производителни сили, облагодетелства малцина за сметка на мнозина и ускорява разрушителните процеси в екологията.
Преди Сиатъл повечето американци не бяха чували за СТО. Сега повечето американци знаят, че има дебат за това дали ще ни бъде по-добре или по-зле, ако СТО спре да прокарва либерализацията на търговията със защита на международните патенти и авторски права, но без защита на международните трудови и екологични норми. Преди Вашингтон повечето американци мислеха, че Световната банка прави това, което твърди, че прави – намалява бедността в света и подпомага стопанското развитие. Сега повечето американци знаят доказателствата, които сочат, че Световната банка не е съумяла да намали бедността в света и да подпомогне стопанското развитие, а финансира проекти, които изселват бедните и ускоряват разрушаването на тропическите гори и екосистеми. Преди Вашингтон повечето американци мислеха, че МВФ прави онова, което твърди, че прави – помага на страните, изпаднали в икономически затруднения. Сега повечето американци знаят, че според мнозина МВФ променя правилата в полза на даващите за сметка на заемащите, спасява закъсали международни банки, а не бедни страни и принуждава бедните страни да орязват образователните и здравни програми и да увеличават извличането на природни ресурси за износ, с който да покриват лихвите по непогасими заеми.
Но ние не трябва само да казваме истините на властта, трябва да се научим да ги казваме и на себе си, ако нашето движение срещу спонсорираната от корпорациите глобализация трябва да расте и да се задълбочава, ако искаме то да успее.
Трябва да си кажем истините като започнем от това честно да признаем колко сме и какво сме направили. Аз бях в Сиатъл и Вашингтон и предлагам следната преценка, основана на личните ми наблюдения след 30 години ходене по демонстрации и преброяване на хората. В Сиатъл имаше около 40 000 души, които бяха на митинга на трудещите се във вторник, 30 ноември и шестваха от митинга до центъра същия следобед. Онези, които бяха на митинга и взеха участие в това енергично шествие, бяха главно профсъюзни членове, докарани в Сиатъл от своите профсъюзи и AFL-CIO (Американска федерация на трудещите се – Конгрес на индустриалните организации, бел. прев.), но включваха и значителен контингент екологични активисти и местни жители, които искаха да изразят своята съпротива срещу политиката на СТО, но не желаеха да нарушават законите и да рискуват арест. Имаше около 8 000 души организирани от Мрежата за пряко действие (DAN) в групи по интереси, които блокираха пътя на делегатите към срещите на министрите в СТО, които започваха рано сутринта във вторник, 30 ноември чрез ненасилствено гражданско неподчинение – те рискуваха арест, сълзотворен газ и бой с палки. Имаше около 200 анархисти, които успяха да избегнат арестите и чупеха прозорци в Найк Таун, Старбъкс и Макдоналдс в центъра на Сиатъл, след като полицаи обгазиха, удряха с палки и стреляха с гумени куршуми по онези активисти на DAN, които не успяха да отместят. По-късно вечерта местни младежи слязоха в центъра и счупиха прозорците на други скъпи магазини. На следващия ден имаше пет или шест групи по неколкостотин демонстранти, които продължаваха да протестират срещу съвещанията на СТО, полицейския час, извънредното положение, обявено от кмета на Сиатъл и арестите и насилието срещу демонстрантите предишния ден. Тези демонстранти получиха повече сълзотворен и лютив газ, бяха преследвани от полицията и често бяха бити с палки и арестувани, когато биваха хванати. Имаше значително по-малко демонстранти в четвъртък и петък. Общият брой на арестуваните през седмицата беше над 700, над 300 от тях бяха студенти от щатския колеж Евъргрийн в Олимпия, щата Вашингтон.
В столицата Вашингтон имаше митинг в неделя, 9 април, организиран главно от американския клон на Jubilee 2000, който призова за премахване на дълговете. Около 5 000 души присъстваха на митинга, мнозинството доведени от Jubilee 2000, но значителен брой бяха доведени и от AFL-CIO. В сряда, 12 април имаше обеден митинг, организиран от AFL-CIO и Гражданската търговска кампания на западното стълбище на конгреса, който призова конгреса да откаже на Китай постоянен нормален търговски статут с надеждата да се попречи на Китай да влезе в СТО. Около 7 000 души присъстваха на този митинг, почти всичките бяха по-възрастни профсъюзни членове, с профсъюзните си шапки и якета, повечето дошли с автобуси от други градове по източното крайбрежие. Макар да имаше няколко еколози, облечени като морски костенурки, местните граждани бяха малко, малко бяха активистите на А16 (движението, от 16 април, датата на срещата на МВФ и СБ, бел. прев.) на този митинг. Освен различните дискусии, имаше няколко малки демонстрации от четвъртък до събота с по стотина души всяка – една пред мексиканското посолство, протестираща срещу военната окупация на Чиапас, друга пред магазин на Gap в Джорджтаун, протестираща срещу тежките условия на труд и друга срещу затворническия промишлен комплекс, която призоваваше за нов процес срещу Мумия Абу Джамал. На демонстрацията пред затворническия промишлен комплекс рано сутринта в събота вашингтонската полиция обкръжи и арестува 678 души без повод, включително стотици минувачи, които изобщо не демонстрираха. Всички арестувани стояха вързани с белезници за автобусите, някои в продължение на девет часа, докато ги разкарваха между пет-шест участъка и им се подиграваха, когато трябваше да се облекчат. Мнозина бяха лъгани от полицаи и съдии. Мнозина понесоха обиди, а някои и физическо насилие, а федералните полицаи бяха често най-големите нарушители.
Рано сутринта в неделя, 16 април, около 8 000 демонстранти се организираха в групи по интереси и изградиха човешките барикади пред 18-те полицейски барикади, обкръжили района на сградите на МВФ и Световната банка, който полицията държеше под кордон близо седмица. Тези 8 000 активисти на А16 се опитваха да попречат на делегатите, повечето докарани с автобуси от своите хотели под полицейски ескорт, да стигнат до сградата на МВФ и съвещанията, като се държаха за ръце, сядаха и прилагаха други ненасилствени, но находчиви тактики. Неколкостотин анархисти, организирани в малки подвижни групи, подсилваха демонстрантите на А16 на различните барикади, когато полицията се опитваше да преведе автобус през тях. Тези активисти на А16 и анархисти имаха пълно основание да очакват арест, газ или палки. Но на практика полицията се отказа от опитите си да разчисти демонстрантите от барикадите към 10 сутринта със съвсем малко арести и побои и съвсем малко газ. Почти всички автобуси с делегати бяха върнати от демонстрантите. Имаше само трийсетина ареста сутринта на 16 април. По-късно близо 11 000 различни хора присъстваха на "разрешен" митинг, организиран от А16 на елипсата. Той стана до голяма степен благодарение на местни профсъюзни активисти, сътрудничещи си с А16, получили закъснялата подкрепа и на AFL-CIO. Но повечето присъстващи бяха хора от А16, които искаха да изразят съпротивата си срещу политиката на МВФ, без да нарушават закона и да рискуват арест. Рано следобед всички от този митинг шестваха до няколко близки барикади, където групите по интереси на А16 продължаваха да стоят на пост срещу силите за борба с безредиците.
На съвета на А16 в неделя вечер, свикан да приеме окончателните планове за понеделник, беше решено някои от групите по интереси да се опитат да спрат автобусите с делегатите на Световната банка в техните хотели рано сутринта, други да се опитат да стигнат колкото може по-близо до Световната банка и да блокират централния вход, но повечето хора трябваше да се съберат на ъгъла на Конститюшън и 18-та улица извън полицейския периметър в 8:00 сутринта и да решат какво да правят, като стигнат там. Никой на срещата не беше особено доволен от тези планове, но не беше ясно какво друго може да се направи. Говореше се, че са свикани подкрепления от Националната гвардия, че полицията е разширила своя периметър и съответно броя на барикадите, които демонстрантите трябваше да блокират, ако искаха да попречат на делегатите на Световната банка да стигнат на своето съвещание в понеделник. Явно беше също, че някои от 8-те хиляди души, участващи в гражданското неподчинение в неделя, трябва да напуснат града и няма да бъдат налице в понеделник. Най-жестокото полицейско действие през седмицата беше извършено срещу стотиците доброволци, чиито групи по интереси се опитаха да блокират автобусите на делегатите и входа на Световната банка рано в понеделник сутринта. Нито медиите, нито ние останалите бяхме там, за да го видим с очите си.
В 8:00 сутринта Националната гвардия окупира ъгъла на Конститюшън и 18-та. Хората бяха пренасочвани от говорителите на А16 да се събират на елипсата. Малко преди 10:00 сутринта близо 3 000 демонстранти започнаха шествие от елипсата в проливния дъжд по централните улици, задръстени от движението в пиковия час, с кукли и табели, но без разрешение. Бяхме посрещнати от най-често дружелюбни служители, зяпачи и шофьори, докато шествахме почти два часа по централните улици около зоната, опасана с кордон на полицията. Шествието беше най-оживеното през седмицата въпреки дъжда и въпреки разочарованието, което повечето от нас изпитваха, след като не успяха да попречат на делегатите да присъстват на съвещанията на Световната банка, и въпреки факта, че виждахме тежко въоръжени сили за борба с безредиците да следят нашето шествие и да заплашват да ни обкръжат, както бяха направили с демонстрантите пред затворническия промишлен комплекс в събота вечер. Рано следобед спряхме на полицейска барикада, най-близката точка до входа на Световната банка, до която можахме да стигнем. Говорителите на А16 преговаряха през барикадите с вашингтонската полиция "уреден арест" с минимум насилие върху демонстрантите и полицията. Демонстрантите, които желаеха да бъдат арестувани, получиха разрешение да прекосят полицейската линия на малки групи, да седнат до входа на Световната банка и да бъдат арестувани мирно без съпротива. Около 700 души бяха арестувани през следващите 4 часа по този начин, докато дъждът продължаваше да се лее и така броят на арестуваните през седмицата достигна 1 300.
Освен организаторите и някои профсъюзни членове, които присъстваха и на двете места, повечето демонстранти от Сиатъл не бяха във Вашингтон и повечето от дошлите във Вашингтон не бяха ходили в Сиатъл. Тоест десетките хиляди на разрешените митинги в Сиатъл и Вашингтон бяха предимно различни хора, както 8-те хиляди активисти на DAN в Сиатъл и 8-те хиляди активисти на А16 във Вашингтон, които прибягнаха до мирно гражданско неподчинение. Но Jubilee 2000, CTC, AFL-CIO, DAN/A16 и анархистите организираха и се подготвиха за двете мероприятия почти по един и същ начин. Правехме почти едни и същи неща и действителният резултат беше почти един и същ. Всяко мнение, че мероприятията и резултатите са били различни, до голяма степен е журналистическо изкривяване, съчетано с различията в действията на полицията в Сиатъл и в столицата. Вестникарските заглавия провъзгласиха демонстрантите за победители в Битката за Сиатъл с това, че са разстроили съвещанията на СТО и отправиха остри критики към сиатълската полиция и анархистите. Същите вестници обявиха, че демонстрантите не са успели да попречат на съвещанията на МВФ и Световната банка да се състоят в столицата Вашингтон и обсипаха с похвали столичната полиция за това как опазила реда и мира.
Мисля, че шансовете вестниците да обявят победа във войната за Вашингтон бяха много малки, независимо какво точно беше станало. И смятам, че повечето от действителните разлики в резултатите се дължаха на разликите в подхода на полицията в Сиатъл и Вашингтон.
Сиатълската полиция допусна всяка възможна тактическа грешка. Те твърдо бяха решили да не правят масови арести на 30 ноември, защото се опасяваха, че DAN искат да препълнят затворите и временните арести. В резултат на което сиатълската полиция прибягна до мащабни обгазявания и побой над демонстрантите при опит да ги отблъсне от сградите, в които се провеждаха съвещанията на СТО. Много малко делегати успяха да стигнат до мероприятията по откриването, защото или бяха отблъснати ненасилствено от демонстрантите или бяха отблъснати от мащабното обгазяване, което покри централната част. Бруталните полицейски тактики също така провокираха подвижните групи по интереси да отвърнат с чупене на прозорци. Тези катастрофални тактики на полицията от първия ден също така доведоха до натиск от страна на сиатълската търговска камара и на Белия дом върху кмета и директора на полицията в Сиатъл да "овладеят нещата, да не стане лошо". Така се стигна и до извънредното положение, полицейския час и заповедта да се арестуват всички групи в централната част.
Във Вашингтон полицията коригира тези тактически гафове като едновременно с това поддържаше същото ниво на бруталност, но до голяма степен скрито от публиката. В събота, денят преди голямата демонстрация, столичната полиция на два пъти се държа предизвикателно и наруши закона. В 8:00 сутринта нахлуха и затвориха помещенията на А16 със скалъпеното извинение за нарушение на противопожарните правила, правейки се на загрижени за безопасността на младежите от А16 в помещенията. (Малко са сградите във Вашингтон, които не могат да бъдат затворени по тези съображения.) Те прекалиха с провокациите към демонстрантите, когато конфискуваха куклите им и обявиха на прес-конференция, че са открили коктейл "Молотов" в помещение на А16. Ако хората от А16 обичат нещо, то това са техните кукли. Ако имаше едно място в столицата, където нямаше нито едно, каквото и да е оръжие, то това беше помещението на А16 на сутринта преди 16 април. (Когато беше притиснат от репортерите, полицейският говорител каза, че имало пластмасова бутилка с парцал в нея – доста безполезен предмет, тъй като чупещото се стъкло играе основна роля при оръжието, кръстено на другаря Молотов.) В събота вечерта столичната полиция плени и арестува 678 души на демонстрацията срещу затворническия промишлен комплекс за манифестиране без разрешение. Полицията допускаше малки мобилни демонстрации без разрешение през миналите два дни и никой от присъстващите на тази демонстрация не очакваше да бъде арестуван 12 часа преди голямото събитие на следващата сутрин. Това беше явен опит на полицията да извади част от активистите от обръщение като сплаши колебаещите се да не ходят в центъра на другия ден, а също така да провокира насилие.
В неделя сутрин столичната полиция направи завой на 180 градуса. Те можеха да арестуват до 8 000 души на барикадите по по-сериозни обвинения от манифестирането без разрешение. Можеха да разпръснат демонстрантите с мощни дози сълзотворен и лютив газ и така да прокарат автобусите с делегатите. Но това щеше да повтори публичното поражение на Сиатъл. Вместо това столичната полиция се задоволи само да не позволи на демонстрантите да навлязат в нейния периметър, като ни позволяваше да връщаме делегатите, идващи с автобуси и пеша. Шефът на столичната полиция Рамзи се перчеше пред възхитените журналисти като мъдрият вълшебник на мира. В 10:00 сутринта репортерите на CNN на барикадите ми казаха, че CNN съобщила, че съвещанията на МВФ не започнали по разписание. По-късно традиционните медии съобщиха, че съвещанията са започнали и показаха внимателно подбрани кадри с някакви делегати влизащи на някакво съвещание. Аз подозирам, че всъщност част от делегатите са влезли в периметъра преди 6:00 сутринта, когато демонстрантите са издигали човешките барикади, други са минали през ресторантите и затворените офиси по границата на периметъра, като са носели официалните си дрехи в найлонови торби, а МВФ е подготвило убедително представление за всички журналисти, готови да сътрудничат за неговото отразяване. Също така е вярно, че насроченото съвещание на МВФ беше много по-дребно в сравнение със срещата на министрите от СТО и по план трябваше да продължи само един ден. Така че за него беше по-лесно да се инсценира успех, макар демонстрантите да връщаха всички делегатски автобуси, които се приближаваха до нашите барикади.
Ако това е истината за това кои сме и какво сме направили, пред какви истини трябва да се изправим, за да станем по-ефективни?
По координацията и солидарността между различните групи и организации в движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация все още остава много да се желае. Няма нищо по-важно от това да се попречи на мултинационалните корпорации и техните политически, академически и журналистически наемници да изправят групите и организациите от първия и третия свят едни срещу други. Групите от първия свят имат всички основания да желаят да опазят своите нелеко постигнати икономически и екологически придобивки, които ще бъдат постепенно изядени от "състезанието по рентабилност". Групите от третия свят имат всички основания да искат международните икономически отношения да помагат, а не да пречат на техните усилия към устойчиво развитие. Спонсорираната от корпорациите глобализация е сериозна заплаха и за двете цели. Трябва да избягваме реторика и искания за реформи, които ще ни скарат за работните места и това къде се изхвърлят отпадъците. Важно е за групите от първия свят да поддържат поземлената реформа, спирането на военната помощ, облекчаването на дълговете, безвъзмездната помощ и честните условия за търговия, вместо да търсят само приложение на трудовите и екологични норми към договорите за свободна търговия, ако искаме да поддържаме международното сътрудничество в движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация.
Сътрудничеството и солидарността между различните групи вътре в САЩ също трябва да се подобри. В Сиатъл силите на организираните трудещи се, DAN и групите от анархисти се събраха на 30 ноември по щастлива случайност, а не чрез планирано сътрудничество. Във Вашингтон задкулисните срещи между няколко представители на AFL-CIO, А16 и CTC бяха необходими, за да се предотврати прекъсване на взаимната подкрепа в мероприятията на всеки един, а продължителният диалог по интернет между А16 и групите анархисти беше необходим да се предотврати разрив по въпроса за тактиките. В този миг спойката между тях беше това, че всяка група знаеше, че ще бъде много по-неефективна – всъщност, доста уязвима – без другата и че обществеността ще ни съди всичките по успеха на цялата коалиция, а не на отделните организации. Трябва да помним това и да се възползваме от своя опит като съюзници в Сиатъл и Вашингтон. Като активист на А16 по-конкретно бих могъл да кажа, че е срамно, че толкова малко от нас отидоха на профсъюзния митинг на 12 април. Стигаше само онези от нас, които организираха и провеждаха срещите и дискусиите на А16 през деня, да бяха отишли на профсъюзния митинг, щяхме да им прибавим почти хиляда души. Също както хилядата души, които профсъюзите докараха на митинга на Jubilee 2000 на 9 април, значеха нещо при общо 5-те хиляди, допълнителните хиляда души от А16 щяха да значат нещо на профсъюзния митинг в сряда. Също така смятам, че не бива лидерите на AFL-CIO да базират своите мнения за А16 на слухове и клюки. Ако бяха поговорили директно с някои от нас, щяха да разберат по-бързо, че А16 не "настоява" МВФ и Световната банка да бъдат закрити завинаги. Някои в А16 смятат, че светът ще стане по-добър, ако тях ги няма, други – не. Но позицията на А16 е просто, че в момента МВФ и Световната банка причиняват голяма вреда – позиция, поддържана от AFL-CIO – и че ще се опитаме да им попречим да продължат да причиняват тази вреда на техните съвещания на 16 и 17 април. Преките контакти щяха също така да разкрият, че А16 никога не е очаквала от AFL-CIO да докара значителен брой хора на разрешения митинг на 16 април, още по-малко гражданско неподчинение, като се има предвид, че те вече се мобилизираха за 9 и 12 април. Ние сме различни хора, които представляват различни групи, с различен подход към политическата активност. Ние няма да променим мненията на другите по определени въпроси. Но все още ни остава дълъг път до това да станем ефективни съюзници и досега имахме късмет, че неуспехите ни в това отношение не нанесоха повече вреда.
И накрая, къде бяха чернокожите и испаноговорящите общности в столицата Вашингтон? Защо бяха демонстрантите толкова бели? Лесно е да се хвърлят обвинения. Факт е, че съвсем малко хора от чернокожите и латиноамериканските общности в столицата бяха на демонстрациите и митингите през седмицата. Факт е, че ако движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация остане толкова бяло в САЩ, то няма да постигне целите си. Но това не означава, че някой определено носи вина за неприсъствието на едни или други в столицата Вашингтон или в Сиатъл. Смятам, че А16 положи сериозни усилия да призове чернокожите и латиноамериканските общности преди демонстрациите. Свързахме се със свещеници от афро-американската общност и пратихме хора да говорят пред техните събрания. Организирахме специални дискусии за латиноамериканската общност. Подготвихме специални материали, които свързваха спонсорираната от корпорациите глобализация и политиките на МВФ и Световната банка с местните икономически проблеми с бездомните, безработицата и отказът на банките да отпускат заеми. Работихме с групи на местните жители и отделихме време да говорим и протестираме срещу изгонването на наемателите през най-натоварения ни месец за подготовка на А16. Насочихме пари и организатори специално към работата с малцинствените групи. Но важно е да се разбере, че А16 положи много усилия, като се има предвид какви сме. С някои забележителни изключения, А16 не е съставена от организации и хора, които се занимават с всекидневните местни борби в столицата Вашингтон. Местните афро-американски и латиноамерикански активисти и групи го знаят и го разбират. Особено в столицата всяка година идват различни демонстрации по различни проблеми, които твърдят, че тяхната кауза е кауза и на бедните малцинства в града. Често е така, но само в най-общ смисъл. Лошите училища, жилищата под жизнените стандарти, екологичният расизъм, безработицата, липсата на социално осигуряване, полицейската бруталност и липсата на политическо представителство на национално ниво ще продължат да бъдат проблеми, с които афро-американските и латиноамериканските общности в столицата ще трябва всекидневно да се борят, дълго след като активистите на А16 напуснат града. Просто друго не можем да направим. Можем да избегнем затъването в нашата собствена международна кампания срещу спонсорираната от корпорациите глобализация и да не забравяме, че местните кампании по други проблеми са също толкова важни. Можем да продължим да даваме първостепенна важност на работата с малцинствените общности и да работим със и чрез техните граждански и районни организации. Можем да контролираме поведението си – как провеждаме съвещанията, тактическите си предпочитания, реториката, нагласите и приоритетите – за да бъдем сигурни, че неволно не сме създали пречки пред афро-американците, латиноамериканците и техните организации да влязат в нашата коалиция. Но не можем да бъдем такива, каквито не сме.
Мисля, че А16 свърши добра работа като се опита да достигне до афро-американските
и испаноговорящите общности в столицата. Знам, че има хора, които смятат,
че е необходимо сериозно премисляне и промяна на стратегията и подхода,
за да се създаде мултирасово движение срещу глобализацията. Аз много уважавам
хората, които смятат така и с нетърпение очаквам предложенията им. Но за
разлика от някои аз не съм обезсърчен от липсата на бърз успех в тази област.
Движението срещу спонсорираната от корпорациите глобализация, още по-малко
Mobilization for Global Justice/A16 не е цялото движение за прогресивна
обществена промяна в тази страна. Нито пък трябва да правим грешката да
мислим, че трябва да бъдем.