Анархистическата символика

Както в миналото, така и в настоящето анархистическото движение се вмества не толкова в рамките на своите действия, форми и организация, а по-скоро в неговата култура, идеи, начин на живот и съществуване. Нито едно обществено-политическо движение, нито една организация не би могла да съществува без своята символика (знамена, емблеми, знаци), която се явява неин неотменен атрибут. Анархистическото движение трябва да познава своята символика. Тази статия ще се опита да запълни празнините в тази област.

Знаме. Ако попитате някой, който се чувства анархист, какви са цветовете на анархистическите знамена той няма да се колебае и ще ви отговори: черно и черно-червено.

Черното знаме за първи път е развято през март 1831 г. от разбунтували се миньори в Реймс (Франция), с надпис на него: ”Труд или смърт”. По-късно групата разбунтували се са гилотинирани в Лион.

На 21-ви ноември пак в Лион френски войници започват да стрелят срещу протестна манифестация на уволнени работници тъкачи. В отговор избухва въстание. Построени са барикади, над които се развявало черно знаме с надпис: ”Ще работя за да живея или ще умра сражавайки се!”. Това е първото в историята масово организирано въстание на работническите маси.

В тези случаи черното знаме е служило като символ на отчаянието и нищетата на работниците, тяхната готовност да умрат в борбата за своите права, отколкото да търпят несправедливости. По принцип черният цвят се свързва и с антимонархическите борби – за традиционен цвят на монархията се е считал белият.

По време на републиканското въстание в Париж през юни 1832 г. въстаниците са носили и червени знамена. Тези два цвята, черно и червено се считат за основни цветове на анархистическото и въобще на цялото революционно движение по света. През 1848 г. по всички барикади на Париж са се развявали тези знамена.

През 19-ти и първата третина на 20-ти век анархистите все още не са определили кое от двете знамена да считат за свое. Това е времето, когато марксизмът и социал-демокрацията още не са предявявали права над червения флаг. В много страни това знаме все още се асоциира с анархистичното движение.

По време на Парижката комуна от 1871 г. френските анархисти се сражават под червен пряпорец. Червен е бил и цвета на повечето от Бакунистките федерации към Международната асоциация на трудещите се (1-ви или Черен Интернационал), в това число и на Юрската федерация (Швейцария).

През март 1877 г. членовете на тази федерация излизат с червени знамена по улиците на Швейцарската столица Берн за да почетат годишнина от Парижката комуна. Полицията напада демонстрантите и се опитва да им отнеме знамената. Започва се ръкопашен бой, но все пак няколко знамена са запазени. По това време анархистът Пол Брус написва известната работническа песен “Червено знаме”, по мотиви от швейцарската военна песен “La Libre Sarine”. Под червен флаг чикагските анархисти започват движение за въвеждане на осем часов работен ден.

Наред с червените и черните знамена през 1871-72 г. в Италия се появяват и червено-черни знамена, отличаващи се от съвременните, на които цветовете са разположени диагонално. Мнението на историка анархист Макс Нетлау, е че тези знамена са се развявали в противовес на червените, които марксистите са се опитали да си присвоят.

В началото на 1870 г. червено-черно знаме се появява и сред мексиканските анархисти. То става официален символ на зараждащото се там революционно работническо движение. В годините на Мексиканската революция (1910-1917 г.), червено знаме с черен кант е служило за емблема на анархо-синдикалния “Световен работнически дом” (1912-1916 г.), а след революцията червено-черния флаг е носен от анархо-синдикалната “Всеобща конфедерация на трудещите се” (1921-1931 г.).

Разпространението на черните знамена сред анархистичното движение във Франция започва през 1880 г. За друга отправна точка може да се смята и Международния социал-революционен конгрес проведен Лондон на 14-20 юли 1881 г. , където е провъзгласено създаването на Международната асоциация на трудещите се (АIT, “Черен интернационал”).

След жестокото потушаване на Парижката комуна (избити са около 30 хиляди комунари) в Европа се възцарява реакцията. В много страни са забранени секциите на Интернационала и червените знамена. Реакцията е съпроводена с експлоатация на трудещите се, глад, нищета, безработица и болести. Черното знаме става символ на загиналите в името на анархистическото движение и революцията. То става антипартийно знаме, носещо в себе си отчаяние и борба, пълно отрицание на всяка власт и безкомпромисността на работническите маси. “Това е емблема на безработните” казва участничката в Парижката комуна Луиза Мишел.

Въпросът за цвета на знамето придобива и организационен подтекст. Черният флаг става част от пропагандистки и бойни групи съществуващи, както вътре, така и вън от структурата на работническото движение. Някои от тях прибягват до тактика на “пропагандни действия” (покушения, бомбени атентати и др.)-например групата “La Mano Negra” (Черната ръка) в Испания.

Повсеместното разпространение на черното знаме става в края на 19-ти век. То се ползва с голяма популярност във Франция, Русия, Полша, Германия, Италия и редица други страни.

Анархистическото червено знаме запазва своята популярност в някои романски страни в Европа, в страните от Латинска Америка, Скандинавието и далечния Изток... Абсолютно всички анархо-синдикалистки и революционно-синдикални профсъюзи, в това число и анархистките групи “Freedom” и Социалистическата лига в Британия предпочитат червения флаг.

След революцията 1917 г. червеното знаме започва да се свързва с болшевизма в Съветска Русия. До началото на 30-те години на XX-ти век червеното знаме (наред с черното) все още е било символ на анархизма.

Под него се е сражавала в Украйна въстаническата армия на Махно.

През периода 1922-1931 г. знамето на Международната асоциация на трудещите се (AIT) е все още червено и на него е изписан девизът: “Освобождението на трудещите се е дело на самите тях”.

Съвременното диагонално червено-черно знаме се появява в началото на 30-те години в Испания. Под влияние на Испанската революция то се разпространява във всички страни където има анархистическо движение и заменя червения флаг.

Класическото червено-черно знаме представлява плат разделен по диагонал. Активният, енергичен и агресивен червен цвят символизира решимостта на анархо-синдикалистите да се борят за социална революция. Черният цвят е символ на свободата и отрицание на всичко, което се опитва да попречи за осъществяване на идеите на анархизма.

Несиндикалистите анархисти продължават да предпочитат черния флаг. С появяването през 1964 г. на емблемата “А - в кръг” тя започва да бъде поставяна върху тези знамена. Обикновено тя е или червена, или бяла.

През 70-те – 90-те години в различни страни в света се появяват анархистични групи, които не се придържат към анархо-синдикалистката ориентация, но много често използват червено-черни знамена. Това свидетелства, че различията между анархисти и анархо-синдикалисти изчезват.

Буква “А” в кръг. За първи път този символ се появява през април 1964 г. на страниците на бюлетина “Жонес либертер” (Свободна младеж), орган на “Френската федерация на свободната младеж”. През 1966 г. е използван и от групата на анархистичните младежи “Сако и Ванцети” (Милано, Италия).

Своята световна известност емблемата получава по време на майските събития през 1968 г. когато украсява стени, знамена и плакати. Навсякъде по света анархистичната младеж счита тази емблема за своя.

Както е известно на всички езици думата “Анархия” започва с буквата “А”. Така, че при приемане на символа в различните страни не се срещат никакви трудности. Символът “А” в кръг олицетворява една завършеност, цялост и общност на идеите за свобода. Всички могат да видят и отчетат практическата простота при използване на този символ. Той се рисува бързо и лесно. За доказателство може да обърнете внимание на стените по жилищните сгради.

По правило емблемата “А” в кръг се рисува с червен, черен или бял цвят. Успехът на този символ без да се преувеличава е по-голям от известния комунистически символ “сърп и чук”.

Черна котка. Символът “Черна и рошава котка” се появява в края на 19-ти и началото на 20-ти век в САЩ, когато са забранени стачките и революционните профсъюзи.

На жаргон фразата “Wild cat strike” означава: “стачка съпровождана със саботажни действия против капиталистическата промишленост”. Образът на “Черната котка” активно се използва от членовете на “Федерацията на индустриалните работници” и се асоциира много често със стачки и саботажи.

В последствие образът на “Черната котка“ се използва от различни анархо-синдикални движения: CNT (Испания и Франция), USI (Италия), FAU (Германия).

Сабо. В Северна Америка по времето на зараждащото се работническо движение става популярен и символа “Сабо” (дървен налъм). По време на стачки работниците са хвърляли своето “Сабо” по работещите машини с цел да предизвикат авария. От тук произлиза и формата на борба – саботаж. Този символ е бил много разпространен до 1930 г. като призив за саботаж. Днес той е излязъл от употреба.

Анархик. Италианският анархист Роберто Амброзоли е първия, които приспособява стереотипа на “Зловещия човек с бомбата” към целите за свобода. В средата на 60-те години той създава комикса “Анархик”. Това не е емблема на организация или група, а плод на свободната култура. “Анархик” се появява в цялата радикална преса по света.

Той представлява облечен в черно мъж, брадат и дългокос, носещ пелерина и широкопола шапка.

Смята се, че образът на “черния човек” води своето начало от времето на Италианското освободително движение (1820-1830 г.), когато тайното общество но карбонарите (миньорите) се сражава за обединението на Италия. По време на въстанието карбонарите често хвърляли ръчни кръгли бомби с фитил, и това се е отразило върху образа на “Анархика”.

Може да се отбележи още, че представата на буржоазията за анархистичното движение се свързва точно с образа на “Анархика”, носещ своята бомба с горящ фитил.

Ръкостискане. Ръкостискането е древна емблема символизираща идеята за съюз, братство и солидарност. Утвърждава се като анархистичен символ в края на 19-ти век.

В момента се използва от анархо-комунистически и анархо-синдикални организации като: FORA (Аржентина), ACF (Великобритания), FAU (Германия) и др.

Ръкостискането може да се явява и като символ на взаимопомощта и солидарността с делото на политзатворниците.

Факел. В публицистиката горящият факел се явява като символ на стремление и завоюване на свободата. Като анархистическа емблема се явява, като олицетворение на идеите за свобода, просвещение и знание.

Ръка свита в юмрук. Ръка свита в юмрук е известен революционен символ, но в анархистическата емблематика се употребява само в случаи на трудови конфликти и злополуки.

Единствена анархистична организация използваща този символ е Анархистическия Черен Кръст (АВС)¹. Емблемата представлява Черен Кръст с правилна форма, на който горния край се явява ръка свита в юмрук.

В антивоенното движение все още е популярна емблемата: две ръце чупещи пушка, на която има надпис “Долу оръжието!”. Тази емблема получава разпространение благодарение на Международната антивоенна асоциация, създадена през 1906 г. от анархисти и революционни синдикалисти.

Черна звезда. Черната петолъчна звезда олицетворява анархистичната воля и стремление за свобода. За първи път тя се появява през март 1928 г. на страниците на вестник “Дер Синдикалист”, орган на Анархо-синдикална та младеж на Германия (SAUD).

Масово разпространение Черната звезда получава през 60-те и 70-те години.

Сега освен черна се използват също и червено-черна, и зелено-черна звезда.

Черната звезда може да се използва и като емблема на борбата срещу репресиите. В това си качество тя се употребява като символ на съпротивата на политзатворниците и солидарността към тях.

Други символи. Един от най-редките в анархистическата и революционната емблематика е орелът. През 1968 г. “Орел разкъсващ окови” се явява като емблема на списанието “Black Flag” (Черно знаме)- орган на Анархистическия черен кръст.

През 1981 г. Френската анархистична федерация предлага нов символ: “Камък чупещ верига”.

Но както показва времето тези символи се използват рядко.

Символи на автономното движение. Червеният и черният цвят служат за символи на новото, появило се в средата на 70-те години ляво, “Автономно движение”. Участниците в него считат себе си за “стихийни анархисти”.

Сред тях са разпространени: червени знамена с черни звезди; черни знамена с черепи и кости; червени или черни знамена с емблемата на движението “мълния в кръг”². Произходът на последния символ за сега не е установен. Предполага се, че се е появил през 70-те години в Холандия. За революционерите мълнията винаги е била символ на борбата на светлината срещу тъмнината, на революционната буря.