Какво расте върху гроба на социализма?

Cега, когато протестите против заседанието на Международния валутен фонд (МВФ) приключиха, страстите около тях също започнаха да утихват. В края на краищата, ние можем да наблюдаваме плодовете на това, което сега наричат чешка демокрация, и това, което, все пак, расте на гроба на неотдавна свалената социалистическа система в цетъра на Европа.

Да, протестите са важни, както и чувството на солидарност, което ги съпровожда. Да, реакцията на МВФ на рязката промяна на световното обществено мнение е важна, както и последствията от развитието на икономиката на едно глобално равнище. Да, първият опит на източноевропейските активисти рамо до рамо със западноевропейските е важен, както и възникналите дискусии за насилието и ненасилието.

Всяко едно от тези явления ще има свое развитие. Протестиращите получиха нови теми за размисъл. МВФ е длъжен да отреагира по подходящ начин на исканията на протестиращите и да направи своята политика по-хуманна, тъй като оттук нататък той ще бъде под засилено наблюдение и натиск от цял свят дотогава, докато всички не разберат безполезността на този тип транснационална организация.

Източноевропейските активисти получиха добра порция вдъхновение, виждайки се редом с хиляди други в политически активната тълпа. От друга страна, партниращите им неправителствени организации (НПО) ще се постараят да се дистанцират от радикалните активисти,  за да запазят своя имидж на миролюбиви критици на политиката на МВФ и да продължат да получават средства от международните финансови институции за своите проекти.

Все пак, едно от действащите лица, участвали в споменатите събития, остана с неясно бъдеще. Това е чешкия държавен режим, който в последните десет години имаше претенцията, че е демократичен, но по време на последните събития се сблъска със сериозни изпитания на достоверността на това твърдение.

Чехите вече започнаха да вярват, че революцията от 1989 година изведнъж е превърнала обществото им от тоталитарно в демократично. Тук ние се сблъскваме с парадокса, че те са заети със строителството на демокрацията и едновременно с това тя като че ли е вече там. Как все пак изглежда в действителност такава демокрация?

Първото, което се набива на очи, това е узаконеното насилие на правните органи на чешката държава. В съветско време имаше оправдание, в името на което стана Октомврийската революция и в името на което Комунистическата партия узаконяваше своя терор. За такова оправдание служеше бъдещето – царството на комунизма. Днес, когато бъдещето се промени, това което остана и продължава да дава неограничена легитимност на терора на държавата, това е понятието за нацията.

В съветската система “разликите между държава и общество са изчезнали – властта има за цел «да представлява всички хора»”¹ и притежава монопола да определя техните нужди. При демокрациата, от друга страна, легитимацията на насилието работи при определението на «народа» като група с общи интереси, които е необходимо да бъдат защитавани от страна на държавата, полицията и военните от «другите» (демонстранти, наркомани, бедни, мигранти - с една дума, всички, които са неудобни). Разбира се, на тези от нас, които не приемат изключването на която и да е от тези групи от определението за «народ», им се струва абсурден факта, че полицията може да стреля в тълпата или да «прочиства» улиците използвайки сълзотворен газ.

Поразително е как безусловно чешката полиция взе върху себе си ролята на защитник на такава чуждестранна институця като МВФ от тези, които дойдоха в Прага за да протестират срещу политиката на транснационалните институции. Полицията даже забрави за нуждите на местните жители. Чешкият юрист Вацлав Влк изказва своето недоволство: «Полицията е длъжна да се грижи за собствеността и сигурността на всички граждани, а не само на отделни индивиди – банкери.» Фактът, че полицията взе страна, превърна Глобалния ден за действие и уличното шествие, планирани на 26 септември, в кървав побой. Властите бяха събрали армия от 11 000 полицаи срещу 10-15 000 демонстранти. По време на конференцията на МВФ полицейските въртолети прекараха 71 часа летейки над Прага. По време на тридневните акции полицията арестува 889 души, 18 от които бяха обвинени в «престъпления против граждански служители». Някои от тях и до сега се намират в арестите. Лекарите са оказали първа помощ на 142 активисти и 123 полицаи. 13 активисти са били закарани в болниците със счупени крайници и ребра, с рани по главите и на други места. Битката между полицаите, които блокираха достъпа до Конгресния център, където заседаваше кликата на МВФ, и активистите, които бяха решени да провалят събранието, завърши с изпотрошаването на корпоративна собственост на McDonalds, KFC и банки, които в последно време станаха неразделна част от Прага.

Още когато на улиците се появиха знаците и атрибутите на стария комунистически враг, носени от  различни леви активисти от 40 страни на света, беше пределно ясно, че обикновения чешки гражданин ще вземе страната на репресиите срещу протестиращите. Полицаите се превърнаха в истински герои, когато в деня на акциите срещу МВФ бяха посетени лично от държавния глава. Вацлав Хавел изигра своята визита в типично съветски маниер, здрависвайки се с тези, с които десет години преди това беше в пълна конфронтация и към които той, като бивш политзатворник имаше особено отношение. Дружелюбната визита на президента на Чехия легитимира престъпленията на полицията и даде «зелена улица» на всички последвали жестокости. «Героите» използоваха методи, използвани от репресивната машина от съветско време, методи, които както ни се струва, вече са станали тяхна втора природа: прилагането на физическа сила за потъпкване на човешкото достойнство и други подобни.

Старият пропаганден трик да се представя настоящото положение като «естествено», а протестиращите, като безсмислено сражаващи се срещу «естественото състояние» напълно успя, тъй като много добре съответства на стереотипите, насадени в представите на хората в Чехия: “Пазарната икономика се разглежда като «естествена», в противовес на «съзнателно създадената» планова икономика […] защото «никой не я е създал», поради тази причина тя се смята за превъзхождаща плановата”². В тази дихотомия между «естественото» и «съзнателно създаденото», последното се счита за несвойствено и се отхвърля. Интересно е да се отбележи, че «естествените условия», срещу които «съпротивата е невъзможна»,  се налага да се прокарват с помощта на армии от полицаи, доказателство за което видяхме в Прага.

Отхвърлянето на преднамерените изменения се явява и една от причините, за това защо феминистките дискусии бяха посрещнати с голям скептицизъм. В същото време, когато  феминизмът се отхвърля като нещо, което може да е необходимо на Запад, но няма място в Чехия, общественият дискурс е напълно ориентиран на Запад: «Предишното безусловното внедряване на Чехословакия в Източния блок, сега е заменено с акцентирането върху нейната западна ориентация»³. Това е още едно доказателство на тезата, защо появата на червени петолъчки по улиците на Прага имаше негативен ефект в средствата за масова информация и сред обикновените хора.

По време на събитията падна маската от лицето на обществото, претендиращо да бъде миролюбиво. Според анкета на агенция Софрес-Фактум почти 43% от жителите на Прага са изразили мнение, че демонстрантите са длъжни да отработят причинените от тях щети. Други 40%  се задоволяват само със заплащане, без принудителен труд и едва всеки стотен не вижда необходимост от наказания за протестиращите.

В седмичника «Tyden» Ян Краус пише: «Те хвърлят павета, защото искат света да бъде такъв, какъвто той никога не е бил преди. Дълбокомислен, справедлив, щедър и честен. Някои от тях скандираха имена на комунистически врагове като свои любими герои, други призоваваха към обединение на пролетариите от всички страни. Ние вече минахме през всичко това. Обединението на световния пролетариат беше вече на дневен ред и развърза ръцете на комунистите, за да превърнат всеки жител на планетата в пролетарий. Всички ние помним добре това. Тоест, знаем как ще свърши «света на правите».

В този смисъл Чехия не изглежда да е най-доброто място, където могат да пуснат корен революционните идеи. Имат шанс само тези идеи, които имат смисъл от чешка гледна точка и които исторически са доказали своята стойност. Ева Хаусерова, чешка писателка, посети семинар, на който Вандана Шива говори за влиянието на глобализацията върху жените от третия свят. Писателката остана напълно разочарована от призивите за борба. Заключението й е: «Фанатични леви!». Масмедиите само такъв род анализи и чакат. Той се появи веднага в чешкия всекидневник «MF Dnes» (29 септември 2000) под заглавие «Аз не искам да протестирам против МВФ!».

Събитията в Прага потвърдиха прогнозите на някои аналитици на преходния период на централно и източноевропейските страни: «Опасността с която може да се сблъскат новите общества, изградени върху гроба на социализма, се състои в това, че в своя усърден демократически ентусиазъм, те не надскачат учредителната  самозакрепяемост на демокрацията. Националната еуфория, всякакъв вид търсене на врагове (в лицето на комунисти, евреи, крайни феминистки или представители на други националности) може да накара новата власт да се преклони пред старата тоталитарна логика на легитимизация на насилието, но този път с обратен знак, в името на нацията или на запазване на «демокрацията»⁴. С други думи, ограничавайки демокрацията в името на бъдещата демокрация.

Преди година, точно бях пристигнала в Чехия, разговарях с един бивш служител на Министерството на вътрешните работи за перспективите за присъединяване на Чешката република към Европейския съюз, и за възможните последствия от тази стъпка.  Аз го попитах, не вижда ли опасност в това, че с изчезването на границите, за глобалното движение на активистите няма да има никакви пречки за проникването му в Чехия и извършването на революция. Неговата позиция беше смела: “В сравнение с «руската мафия» тези активисти не са никакъв проблем за нас.” Истината е, че никой в Чехия, дори и полицейските авторитети, не е предполагал такъв обрат на събитията в Прага. Заради това основното обвинение към ИНПЕГ (Инициатива против икономическата глобализация), организотор на събитието, се състоеше в това, че полицията разчиташе на тяхното уверение за това, че ще предприемат само ненасилствени действия. В очите на местното население насилието се асоцира изключително с мигрантите от изток, които се приемат за обирджии на магазини, банки и апартаменти. Този образ толкова се е утвърдил, че местните крадци използват руска реч за да заблудят полицията и да набедят тези от изток. По време на септемврийските дни този имидж беше сериозно разклатен. Този път англо- и италианоговорещите бяха тези, които носеха посланието на насилието. Тези, които до неотдавна се бояха да се движат по централните улици на Прага заради присъствието на «руснаците», сега се сдобиха с още една категория хора от която да се страхуват – активистите от Запада!

Образът на новия враг започна да се избистря още преди година, когато на повърхността изплува информация за 20 000 активисти от цял свят, смятащи да пристигнат в Прага за да протестират срещу заседанието на МВФ. Етикетът «противници на глобализацията» беше създаден, когато беше пусната в ход кампанията срещу новия враг, против който държавата трябваше да мобилизира своите усилия. Историческата архитектура на град Прага трябваше да бъде защитена от варварите. Населението трябваше да бъде предпазено от агресията. За децата, пенсионерите и студентите от Прага беше предоставена компенсация за тяхното съгласие да прекарат почивката си извън града. Парите за тази компенсация бяха отделени от бюджета за конференцията на МВФ.

Би било лицемерие да се твърди, че отсътсвието на насилие на пражките улици би могло да спечели чешкото население на страната на демонстрантите. Насилието само послужи за предлог. В допълнение на това, на улиците действаха агенти-провокатори, които способстваха не само за нарастването на недоволството от страна на чехите, но и за предоставяне на възможност за последващ отлив на средства под предлог за «покриване на себестойността на конференцията на МВФ.»

Фундаменталният скептицизъм против всичко непознато, което не съответства на чешките стандарти, способства за формирането на чешкото обществено мнение. Външността често играе по-важна роля, отколкото съдържанието, и затова не е чудно, че общата картина на протестиращите направо шокира чехите. «Стадо оригинали» или «цирк» - това са изрази, които можеха да бъдат намерени в пресата при описанието на демонстрантите. Може би все пак си струваше да се обясни на хората, защо демонстрантите избраха танца и шоуто като форма на протеста?! Спомняме си дискусията, която течеше на страниците на «MF Dnes» през последната зима, за западните туристи, посещаващи Националния театър и опера. Възмущението избухна по повод на външността на английските туристи, посещаващи висококултурните места в ежедневно облекло и нарушаващи традиционния чешки етикет. Авторът на статията, тогава призоваваше чешката публика към проява на толерантност, но през септември никой вече не си спомняше това предупреждение.  Тъй като не можеха да употребят сълзотворен газ срещу демонстрантите, заляха пресата с мръсни историйки, предизвиквайки отрицателно отношение към тези, които бяха излезли на улиците и които имаха какво да кажат.

Разбира се в Чешката република традицията да излезеш на улицата за да изразиш своето мнение е изкоренена още в съветско време. Лекотата с която «Нежната революция» от 1989 година свали режима, подпомогната от интересите на местния елит да замени предишната властническа система с по-ефективна, научи чешките граждани, че по-добър живот може да се постигне и без големи усилия. Добре развитата система на социално обезпечаване позволява на чехите да си затварят очите за бедността. Проблеми, които са широко разпространени в Източна Европа, в частност, незаплащането на труда в продължение на дълго време, високото равнище на безработицата, пенсионерите ровещи в кофите за боклук и колапса на здравната система още не са станали така явни за обикновения чешки гражданин. «Докато има бира, няма защо да излизаме на улиците», - беше казал някой. Затова и призивите за борба с  бедността и международните финансови институции не биха камбаната за бедственото положение на хората в Чехия.

МВФ и Световната банка приключиха форума един ден по-рано. Активистите вярват, че това се е случило благодарение на протестите. Банкерите - че това е станало, защото те са приключили своите дискусии и са нямали какво повече да си кажат. Чешките полицаи получиха възнагражденията си за своето «блестящо» обслужване.

Далеч от актуалните събития в Прага, страничния ефект от събитията, вероятно удовлетвори най-вече немските служби за сигурност. През последните години Германия се опитваше да подпише договор с Чешката република, който би позволил пограничните области между двете държави да се патрулират от смесен състав граничари и от двете страни (подобно съглашение между Германия и Полша съществува вече от години). Натиска под който се намираха чешките власти по време на подготовката на събранието на МВФ и СБ, в края на краищата, направи това възможно⁵. Сега предната линия на «крепостта Европа», от чешка страна ще бъде «по-добре» защитена от мигрантите и радикалните активисти, които се мотаят наоколо.

Фактически, стотици активисти скоро няма да могат да стъпят повече в Чехия заради депортационните печати в техните паспорти, а също и стотици протестиращи принудени да се сблъскват с жестокостите в чешките затвори и да информират широката общественост за това, какво все пак се случи тези дни в Прага. Даже и след като физическите рани зарастнат, психологическият шок от унижението по пражките улици ще продължи още дълго време и ни се ще да вярваме, че няма да доведе до нови прояви на агресия.
 
Чешките власти вярват, че Конгресния център (в миналото културен, реконструиран специално за събитието на МВФ) ще донесе големи печалби от бъдещи  конгреси, и само данъкоплатците още не знаят, че ще им се наложи да заплащат сметката за поддържането на това огромно здание и да понесат последствията от обещаните от МВФ и СБ инвестиции. Но това, което е съвершено очевидно, е, че никой не смята да промени своето мнение по повод на случилото се.

Струва ни се, че пражките събития помогнаха още веднъж да се обединят властта и хората срещу врага наричан «противници на глобализацията». Този враг от Запада сега ще допълни стария списък от врагове, които оправдават изграждането на силен полицейски апарат: «руската мафия», мигрантите, циганите. В такава атмосфера полицейските ръководители подхвърлиха идеята да се въведе използването на каучукови куршуми срещу демонстрантите, и парламента скоро ще рагледа това предложение. Обществото определено е на страната на една силна милитаризация на полицията.

Заедно с целия този дискурс за «врага», в чешките затвори ще останат реални хора, даже и след като всички активисти бъдат освободени. Само няколко месеца преди това Чехия беше разтърсена от затворническите протести, след като тези, които се сблъскват с ужасните условия там, както и с полицейската бруталност, загубиха търпение. Техният глас остана нечут, но повишаването на международния интерес към положението в чешките затвори, след пражките събития, може да засили тяхната съпротива.
 
Друга група, която едва ли някога ще се осмели да протестира срещу нечовешките условия на живот, това са бежанците, намиращи се в лагерите за задържане Балкова и Червений уезд, които се явяват заведения на Министерството на вътрешните работи. И докато някои мигранти се смятат за щастливци, тъй като сегашното им положение, всъщност е много по-добро от това, което им се е наложило да оставят вкъщи, други се намират под такъв натиск, че дори за миг не им идва идеята да протестират срещу униженията, които търпят в лагерите за бежанци. Само обстоятелството, че полицейското ръководство се страхуваше да пусне активистите обратно на улицата след 26 септември,  доведе до решението да ги задържат в един от лагерите за бежанци недалеч от Пилзен. Това недообмислено действие на полицията позволи лошата репутация, която лагерите, като част от репресивния механизъм, имат сред имигрантите, да стане достояние на обществеността. Активистите бързо разбраха, че атмосферата в центъра за задържане е крайно потискаща и е далеч от спазването на човешките права. За съжаление, в Чехия не съществува голяма разлика между цетровете за задържане на мигранти, регистрационните центрове и затворите – и трите места са за хора извън обществото, които не се считат за хора, нуждаещи се от грижи. Този въпрос е бил повдигнат още преди няколко години от немската организация Forschungsstelle f?r Flucht und Migration (FFM, Berlin). Сега той получи нов международен резонанс, благодарение на личния опит на активистите, за които кошмара вече свърши с тяхното освобождаване, но други остават там, в очакване на своите депортации; новозадържани постъпват всеки ден, заловени от граничарите по време на своите неудачни опити да пересекат границата с Германия. Бежанците и така наречените «нелегални» мигранти нямат официална защита, тъй като UNHCR се грижи за правата на бежанците, които вече са получили такъв статут, но не и за тези, на които все още не е даден такъв, или дори вече е отказан. Това значи, че последните са изцяло оставени на произвола и жестокостите, възприети от държавата, като политика против тях.

Съществуват и активистите, които остават в Прага и след като международните делегации се разотидат, и които ще послужат, като «жертвен овен» в очите на обществеността. На техните плещи ще легне задачата да издействат освобождаването от арестите на тези, които са още там. На тях отново и отново ще им се налага да се сблъскват с чешката версия на демокрацията.

Имаме всички основания да се опасяваме от това, което,  все пак, израства върху гроба на реалния социализъм в Чешката република. Така ще бъде, докато някой не го спре.