На 13-ти октомври 2000 г. се навършват 91 г. от смъртта на големия
испански педагог, хуманист и анархист Франсиско Ферер и Гуардия. Човекът
оставил след себе си трайна диря в борбата за ново, свободно и “модерно”
образование, солидарност и безвластие.
Той е роден на 10 януари 1859 г. в село Алела разположено на 15 км. от Барселона. Завършва католически колеж. Още на 13 години започва работа в една манифактурна къща, собственикът на която е човек със свободни идеи, противопоставящ се на властта и духовенството. Тези идеи се усвояват и от младия Ферер.
След отбиване на военната си служба започва работа като контрольор в Железопътната компания на Испания. През 1876 г. взема участие в републиканското въстание начело с генерал Виля Кампа и участва в сражението при Санта-Коломба Де Фаренц. След неговото потушаване Ферер е принуден да емигрира в Париж, където продължава своята антимонархическа, антиклерикална и безвластническа пропаганда. Той се присъединява към Фило-техническото дружество, което му издейства да води лекции по испански език. Тук той разбира необходимостта, която има Испания от едно образование освободено от теологически суеверия, държавна некомпетентност и местни предразсъдъци. Ето защо той се завръща в Испания и през август 1900 г. открива в Барселона първото “Модерно училище”. То започва да функционира и благодарение на моралната и материална подкрепа на големите умове по това време: Анселмо Лоренцо, Елизе Реклю, Себастиан Фор, Одон де Буен, професор Мартин Варгас и др.
Целта на “Модерното училище”, според Ферер е да възпитава децата по такъв начин, че един ден те да станат мъже и жени свободни по дух, обичащи истината и справедливостта. Ето защо децата вместо да изучават и задълбават в областите на теологията, трябва да наблегнат на изучаването на естествените науки, с цел да се култивират и развият скритите им способности, и те да станат полезни членове на обществото. Това ще способства за увеличаването на интелектуалния и морален потенциал на масите.
Тази рационална система на преподаване се възприема много добре в Испания. След 5 години вече има над 50 рационалистически училища, а в библиотеката на “Модерното училище” в Барселона има повече от 30 тома засягащи методологията на обучението и възпитанието на децата. Наред със създаването на училища Ферер успява да открие и книгоиздателство.
Но през 1906 г. “Модерното училище” и клоновете му са принудени да прекратят своята дейност. Причината е извършването на бомбен атентат срещу краля на Испания Алфонс XIII. Атентатът е дело на анархиста Матео Морел, ученик в “Модерното училище”. Франсиско Ферер е арестуван, имотите му са иззети, той е изправен пред съда, но благодарение на международната кампания проведена в негова защита е оправдан и освободен, а имотите на “Модерното училище” и издателството са върнати.
След процеса той напуска Испания и отново отива в Париж. Тук заедно с Анатол Франс, Себастиан Фор, Шарл Алберт, Люсиен Деков и др. основава Международната лига за рационално възпитание на децата. Целта на тази лига е: “да се работи в такава насока, че науката, свободата и солидарността да проникнат по-пълно в образованието във всички страни по света. Появява се и списанието “L’ Ecole Renovee” с редактор Ферер, на страниците на което започват да се пропагандират идеите за свободно и рационално възпитание и обучение на децата.
Въпреки че “Модерното училище” в Испания е затворено, Ферер не
забравя своята страна. Неговото издателство там продължава да функционира
и успява да издаде: “Човекът и земята” на Елизе Реклю, “Социология” и “Етническа
психология” от Льотурно, “Политическа икономия” от Ив Гюйо и др. Подготвя
се за печат и “Великата Френска революция” от Кропоткин, но не успява да
излезе.
На 26-ти юли 1909 г. избухва ново антимонархическо въстание в Испания, съпроводено с обща стачка. По това време Ферер е там. След потушаване на въстанието той е заловен, съден и осъден на смърт. На 13-ти октомври е разстрелян в крепостта Монжуи.
Едни от последните му думи преди да умре са: “Искам приятелите
ми да говорят малко или въобще да не говорят за мен, защото когато се възхваляват
хора се творят идоли, което е голямо зло за бъдещето на човечеството”.