Започваме с този почти риторичен въпрос, защото все още твърде малко
хора знаят за нас. И дори това, което те знаят е или преувеличено или изопачено.
Не е вярно, че ние сме някакви стари разбойници и пройдохи, които от нямане какво да правят се бунтуват срещу обществения ред. Напротив, ние сме млади хора - студенти и работници, на които единственият им недостатък е, че искат да живеят свободно. Много ли искаме? Защо държавата ни пречи? Въпроси, на които все още не можем да дадем еднозначен отговор. А може би и не трябва. Истината винаги има много лица. Но, защо тогава нашите властници винаги или крият нейното лице или го превръщат в нещо твърде уродливо и непривлекателно. Според нас истината с много лица това е свободата. Свободата за която са дали живота си толкова много народни герои като Левски и Ботев. Свобода да живееш без да пречиш на останалите да живеят. "Моята свобода свършва там където започва твоята." Хубава мисъл, но за съжаление вече твърде опорочена, от хора за които свободата е равна на власт.
И все пак кои сме ние? Ние сме "гузната съвест" на случайно забогателите и натрупали по нечестен начин власт и пари хора. Ние сме тези, които ги караме да се стряскат насън и да се будят с писък посред нощ, плувнали в пот и сковани от ужас.
Срещу кого се борим? Срещу онези, които ни пречат да живеем свободно в мир, хармония и любов. Борим се срещу несправедливия обществено-държавен строй, който властва в нашата страна, срещу корумпирани властници, нелоялни "патриотични" бизнесмени и самозабравили се националисти. Противопоставяме се с всички сили на "Златната младеж на България". Това са всички онези младежи и девойки, които са загубили или никога не са имали идеали и живеят в охолство в големите си апартаменти, каращи луксозни автомобили, хранещи се в скъпи ресторанти, живеещи на гърба на своите богати родители и приятели и които никога не са се докосвали до работа и труд. Не вярваме и на новопоявилите се млади "юпита", работещи за големи чуждестранни компании, които бавно, но сигурно продават страната (не държавата), като я превръщат в кошче за отпадъци на Европа и Америка, а нас се опитват да превърнат в хора без идентичност, загубили смисъла на живота си.
Какви са нашите форми на борба? Сега за сега чисто просветителски. Опитваме се с помоща на словото - най-мощното оръжие да убедим хората да обърнат внимание и на нашите идеи, защото те са непреходни и ако ние ги носим в себе си те никога няма да потънат в прах и забвение. Идеите за свобода, равенство и безвластие ще продължават да шестват победоносно по света. Идеите на Прудон, Бакунин, Кропоткин и другите теоретици на безвластието доказаха, че не се вписват в рамките на времето и докато има още хора като нас, ние ще ги носим през вековете. Но, за съжаление вече останахме твърде малко, голяма част от нас се отказаха от борбата, други я приеха в много пасивни форми. Ние, които останахме обаче не се отчайваме и ще останем верни на нашите идеи.
Какво искаме ние? На първо място да подадем братска ръка на всички анархистични групи в страната. Надяваме се, че и ние ще намерим своето достойно място в българското и международното безвластническо движение. Искрено вярваме, че всички разногласия, които съществуват ще бъдат изгладени и ние всички заедно ще влезем в новото хилядолетие, защото идеята, в която вярваме е красива и не бива да я оставим да загине.
ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!
ДА ЖИВЕЕ АНАРХИЯТА!